danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
2 сент. 2011 г., 00:07

Вятърна 

  Поэзия » Любовная
730 0 17

 

От безумната обич на вятъра

аз побягнах да търся покой.

Приютих се под твоята стряха,

уж за малко, а вече си мой.

 

Но успях тази вятърна нежност

да открадна за малко. За нас...

С нея утрото ражда надежди

и в очите танцува страстта.

 

Виж, подире ни вятърът тича

и ни търси и шушне с тъга.

Той от болка на просяк прилича –

чуй как стене самотен в нощта.

 

Ала днес съм пристанище твое,

не тъгувам за дивата степ.

От номадското диво усое

си запазих две дръзки криле

 

и дъха на летящата обич,

дето ражда поройни искри.

И различна, но вятърно твоя

се прераждам от дръзки мечти.

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет! Чудесно е всичко!
  • !!!*
    ((( )))

    Останалото го е казал ЗЕМ...
  • !!!
  • Земеделец така хубаво е казал всичко, че не ми остава нищо друго, освен да го подкрепя! Поздравления, Дани!
  • Зем не величае - Зем винаги, ами винаги говори Истини! Зем, може и да е Дядо, но има и винаги е имал Критерий и Око за Красивото!
    Когато за първи път се срещнах с данигалери, гледах снимчицата и очите И! Тъга, тъга по нещо дето лети покрай теб, протягаш ръка, а не можеш да го хванеш...Смола- коси! Смолянка! Едно от малкото запазили се чисто български племена! Нищо общо със Станимашките гъркини!
    Тогава, не знаех за какво иде реч и насмешливо И рекох: Тази Галерия си струва разглеждането! Сбъркал ли съм?! Не!!!
    Никого не пренебрегвам, не спя по нощите, чета ви всички подред, но това е Уникат! Пазете Я! Обичайте я! Не духвайте свещицата!
    Ще речете че влюбено говоря - не ми е сефте... Тук става дума за друго! Дойде време да обичам Душата... Жената съм оставил да лети!
    Една молба имах - да си тури пак оная снимчица за аватар, рече: Рано е!
    Никога не е рано за Красивото!
    Светът не свършва с тези които си тръгват от нас, но свършва когато ние си тръгнем... Аз не бих я пуснал! А, вие?!

    С много обич към всички ви и към Дани:
    Зем.
  • !
  • Отново чудесен стих! Поздрави, Дани!
  • Няма бягане, обичта на вятъра винаги оставя следи
    Поздрави, ветрено момиче!
  • !....
  • Браво!Много,много красиво!И чувство,и майсторство!Няма да Ви поставям оценка,защото това е над тях!
  • Все ми напомнят твоите стихове за мен самата!
    Отново чудесен стих, Дани!!!
  • Чудесен стих оново, Дани!
    Красиво е вдъхновението ти!
    Поздрав!
  • Ала днес съм пристанище твое,

    не тъгувам за дивата степ.
    Винаги ми става хубаво на душата, когато прочета нещо сътворено с толкова много чувство и страст!Нека в пристанището твое да акустира вечният кораб на любовта!
  • Има защо да те величае така Зем
    Ти си бижуто на този сайт!
    Поздравче вятърно,дръзко момиче
  • Това за пристанищата ми е много любимо - нали съм морско чедо...
    Поздравления, Дани!
  • Сън, ли?!

    Какво за мен е твоят нежен сън?!

    Какво си ти във късната ми есен?!

    Виелица, засвирила отвън,

    а до оджака - щурчовата песен...



    Какво за мен е твоят нежен сън?!

    Мъглите са притиснали полето,

    а аз приготвям оня церов пън

    за сбъдване... В очите на детето...



    Какво за мен е нежния ти сън?!

    Звездата на елхата е една...

    Елени тичат... и камбанен звън...

    Снежинки - думи стапят се в нощта...



    Какво за мен... Не искам да сънувам,

    а да сме нейде в дивите ни степи!

    А ако почна, Обич, да бълнувам,

    в съня си, твойто име да прошепна...

    Де да можех и аз да пиша така "вятърничаво"!!!
    Зем.
Предложения
: ??:??