Вятърна
От безумната обич на вятъра
аз побягнах да търся покой.
Приютих се под твоята стряха,
уж за малко, а вече си мой.
Но успях тази вятърна нежност
да открадна за малко. За нас...
С нея утрото ражда надежди
и в очите танцува страстта.
Виж, подире ни вятърът тича
и ни търси и шушне с тъга.
Той от болка на просяк прилича –
чуй как стене самотен в нощта.
Ала днес съм пристанище твое,
не тъгувам за дивата степ.
От номадското диво усое
си запазих две дръзки криле
и дъха на летящата обич,
дето ражда поройни искри.
И различна, но вятърно твоя
се прераждам от дръзки мечти.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет! Чудесно е всичко!
-
!!!*
((( )))
Останалото го е казал ЗЕМ... -
!!!
-
Земеделец така хубаво е казал всичко, че не ми остава нищо друго, освен да го подкрепя! Поздравления, Дани!
-
Зем не величае - Зем винаги, ами винаги говори Истини! Зем, може и да е Дядо, но има и винаги е имал Критерий и Око за Красивото!
Когато за първи път се срещнах с данигалери, гледах снимчицата и очите И! Тъга, тъга по нещо дето лети покрай теб, протягаш ръка, а не можеш да го хванеш...Смола- коси! Смолянка! Едно от малкото запазили се чисто български племена! Нищо общо със Станимашките гъркини!
Тогава, не знаех за какво иде реч и насмешливо И рекох: Тази Галерия си струва разглеждането! Сбъркал ли съм?! Не!!!
Никого не пренебрегвам, не спя по нощите, чета ви всички подред, но това е Уникат! Пазете Я! Обичайте я! Не духвайте свещицата!
Ще речете че влюбено говоря - не ми е сефте... Тук става дума за друго! Дойде време да обичам Душата... Жената съм оставил да лети!
Една молба имах - да си тури пак оная снимчица за аватар, рече: Рано е!
Никога не е рано за Красивото!
Светът не свършва с тези които си тръгват от нас, но свършва когато ние си тръгнем... Аз не бих я пуснал! А, вие?!
С много обич към всички ви и към Дани:
Зем. -
!
-
Отново чудесен стих! Поздрави, Дани!
-
Няма бягане, обичта на вятъра винаги оставя следи
Поздрави, ветрено момиче! -
!....
-
-
Браво!Много,много красиво!И чувство,и майсторство!Няма да Ви поставям оценка,защото това е над тях!
-
Все ми напомнят твоите стихове за мен самата!
Отново чудесен стих, Дани!!!
-
Чудесен стих оново, Дани!
Красиво е вдъхновението ти!
Поздрав!
-
Ала днес съм пристанище твое,
не тъгувам за дивата степ.
Винаги ми става хубаво на душата, когато прочета нещо сътворено с толкова много чувство и страст!Нека в пристанището твое да акустира вечният кораб на любовта! -
Има защо да те величае така Зем
Ти си бижуто на този сайт!
Поздравче вятърно,дръзко момиче -
Това за пристанищата ми е много любимо - нали съм морско чедо...
Поздравления, Дани! -
Сън, ли?!
Какво за мен е твоят нежен сън?!
Какво си ти във късната ми есен?!
Виелица, засвирила отвън,
а до оджака - щурчовата песен...
Какво за мен е твоят нежен сън?!
Мъглите са притиснали полето,
а аз приготвям оня церов пън
за сбъдване... В очите на детето...
Какво за мен е нежния ти сън?!
Звездата на елхата е една...
Елени тичат... и камбанен звън...
Снежинки - думи стапят се в нощта...
Какво за мен... Не искам да сънувам,
а да сме нейде в дивите ни степи!
А ако почна, Обич, да бълнувам,
в съня си, твойто име да прошепна...
Де да можех и аз да пиша така "вятърничаво"!!!
Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
