Вятърна
От безумната обич на вятъра
аз побягнах да търся покой.
Приютих се под твоята стряха,
уж за малко, а вече си мой.
Но успях тази вятърна нежност
да открадна за малко. За нас...
С нея утрото ражда надежди
и в очите танцува страстта.
Виж, подире ни вятърът тича
и ни търси и шушне с тъга.
Той от болка на просяк прилича –
чуй как стене самотен в нощта.
Ала днес съм пристанище твое,
не тъгувам за дивата степ.
От номадското диво усое
си запазих две дръзки криле
и дъха на летящата обич,
дето ражда поройни искри.
И различна, но вятърно твоя
се прераждам от дръзки мечти.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
