Niveana (Емилия Николова)
42 167
1 дек. 2010 г., 14:37

Вятърна соната 

  Поэзия » Любовная
660 0 8

 

Сякаш времето е остаряло

на онази самотна гара

и в косите - метално-бяло

неизказан въпрос догаря.

 

На абсурда пътеките свирят

сонатина с вятърни пръсти.

Неочакван полъх, ефирен,

заличава твойто присъствие.

 

Три лалета - пламъци живи,

близват раната съпричастно.

Изгорената болка изстива,

овъглена, надеждата гасне.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??