1.12.2010 г., 14:37 ч.

Вятърна соната 

  Поезия » Любовна
652 0 8

 

Сякаш времето е остаряло

на онази самотна гара

и в косите - метално-бяло

неизказан въпрос догаря.

 

На абсурда пътеките свирят

сонатина с вятърни пръсти.

Неочакван полъх, ефирен,

заличава твойто присъствие.

 

Три лалета - пламъци живи,

близват раната съпричастно.

Изгорената болка изстива,

овъглена, надеждата гасне.

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??