Вятърна соната

Poesía » De amor

972 0 8

Сякаш времето е остаряло

на онази самотна гара

и в косите - метално-бяло

неизказан въпрос догаря.

На абсурда пътеките свирят

сонатина с вятърни пръсти.

Неочакван полъх, ефирен,

заличава твойто присъствие.

Три лалета - пламъци живи,

близват раната съпричастно.

Изгорената болка изстива,

овъглена, надеждата гасне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Весан (Ангел Веселинов)

Успешно внушено настроение в хубав стих!

2010-12-04T12:51:58+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиви стихове - и истинни!!!
От душа!

2010-12-04T12:48:59+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

въздейства ми!
благодаря!

2010-12-01T21:50:00+02:00
voda (Елица Ангелова)

И за болката трябва да се пише.
Защото е човешко чувство и е по трайна от радостта...
Харесах, Нивеана.

2010-12-01T21:22:17+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Осъзната болка, пречупена през поетичния ти поглед и оцветена от емоционалната ти палитра! Харесвам начина ти на писане, Невиана!

2010-12-01T19:11:51+02:00