Niveana (Емилия Николова)
42 167
1 dic 2010, 14:37

Вятърна соната 

  Poesía » De amor
724 0 8

 

Сякаш времето е остаряло

на онази самотна гара

и в косите - метално-бяло

неизказан въпрос догаря.

 

На абсурда пътеките свирят

сонатина с вятърни пръсти.

Неочакван полъх, ефирен,

заличава твойто присъствие.

 

Три лалета - пламъци живи,

близват раната съпричастно.

Изгорената болка изстива,

овъглена, надеждата гасне.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??