Вятърна соната

Dec 1, 2010, 2:37 PM

Poetry » Love

842 0 8

Сякаш времето е остаряло
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят
сонатина с вятърни пръсти.
Неочакван полъх, ефирен,
заличава твойто присъствие.
Три лалета - пламъци живи,
близват раната съпричастно.
Изгорената болка изстива,
овъглена, надеждата гасне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вятърна соната

Want to read more?

Random works