Dec 1, 2010, 2:37 PM

Вятърна соната 

  Poetry » Love
725 0 8

 

Сякаш времето е остаряло

на онази самотна гара

и в косите - метално-бяло

неизказан въпрос догаря.

 

На абсурда пътеките свирят

сонатина с вятърни пръсти.

Неочакван полъх, ефирен,

заличава твойто присъствие.

 

Три лалета - пламъци живи,

близват раната съпричастно.

Изгорената болка изстива,

овъглена, надеждата гасне.

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??