Вятърничавата съдба
Избелели сезони, остарели познанства,
брадясали спомени, чужди пространства.
Не от годините. Това е от мъка.
Любовта е все тук, но сме с нея в разлъка.
Ето и млад, дори много известен,
но е сам сред света, според него посредствен,
а грамотност, пари или някаква слава,
обичта не купува- нито продава.
Може би онзи, дрипав измамник,
в ляво, там, крие някакъв тайник
или пък тази, празна кокетка
с любовта, нощем, заплитат си плетка.
Иди, разбери, в този свят какво става,
дали има нещо и къде ли остава?
Относително време и със себе си в схватка.
Дошли сме за дълго или за кратко?
Навън е животът- обича тълпата,
там, безрасъдно, тича съдбата
и влюбено гони бездомника вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
