2.07.2016 г., 19:24 ч.

Вятърничавата съдба 

  Поезия » Друга
453 0 3

 

 

                       Избелели сезони, остарели познанства,

                       брадясали спомени, чужди пространства.

                       Не от годините. Това е от мъка.

                       Любовта е все тук, но сме с нея в разлъка.

                        Ето и млад, дори много известен,

                        но е сам сред света, според него посредствен,

                        а грамотност, пари или някаква слава,

                        обичта не купува- нито продава.

                        Може би онзи, дрипав измамник,

                        в ляво, там, крие някакъв тайник

                        или пък тази, празна кокетка

                        с любовта, нощем, заплитат си плетка.

                        Иди, разбери, в този свят какво става,

                        дали има нещо и къде ли остава?

                        Относително време и със себе си в схватка.

                        Дошли сме за дълго или за кратко?

                        Навън е животът- обича тълпата,

                         там, безрасъдно, тича съдбата

                         и влюбено гони бездомника вятър.

                       

                       

 

 

 

 

 

 

                      

                       

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??