Вятърно момиче /бях/
Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си,
и реве от безсилие гневно прибоят.
Плашиш хората, виж!
А дърветата стенат, листата треперят,
аз не си те представях такъв грубиян!
Не, недей да мълчиш.
Ей така не харесвам - навън ми се перят,
а пък с мен: “И съм глух, и съм ням.”
Дай другарската, а?
Ти все още си онзи хлапак начумерен,
още стискам усмивката в мойта ръка.
Май не си ме разбрал -
тоз юмрук ти е все тъй приятелски верен,
още можеш и да вълнуваш така...
Хайде стига, недей!
Знам, и сам го усещаш отлично –
с теб не бяхме еднакви стихии, уви.
Виж, със онзи “злодей”,
имаш общо, но и нещо напълно различно -
ти не плачеш, щом в мене боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люсил Все права защищены
