Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си,
и реве от безсилие гневно прибоят.
Плашиш хората, виж!
А дърветата стенат, листата треперят,
аз не си те представях такъв грубиян!
Не, недей да мълчиш.
Ей така не харесвам - навън ми се перят,
а пък с мен: “И съм глух, и съм ням.” ...