Вятърно момиче /бях/
Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си,
и реве от безсилие гневно прибоят.
Плашиш хората, виж!
А дърветата стенат, листата треперят,
аз не си те представях такъв грубиян!
Не, недей да мълчиш.
Ей така не харесвам - навън ми се перят,
а пък с мен: “И съм глух, и съм ням.”
Дай другарската, а?
Ти все още си онзи хлапак начумерен,
още стискам усмивката в мойта ръка.
Май не си ме разбрал -
тоз юмрук ти е все тъй приятелски верен,
още можеш и да вълнуваш така...
Хайде стига, недей!
Знам, и сам го усещаш отлично –
с теб не бяхме еднакви стихии, уви.
Виж, със онзи “злодей”,
имаш общо, но и нещо напълно различно -
ти не плачеш, щом в мене боли.
© Люсил Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса.Поздравления!
-
Браво!
-
Благодаря ви! Думите ви са радост, гордост, чест и отговорност за мен! Благодаря!
-
Чудесно стихотворение, Люси!
Докосна ме с искреността си!
Поздравявам те!
-
Аплодисменти и от мен!
-
"Знам, и сам го усещаш отлично –
с теб не бяхме еднакви стихии, уви."
Ветровито и влюбено като белег по кожата
все го носиш по себе си като споменен прах...
Да го хвърлиш не можеш, че е твърде наблизо
и прегръщайки чуваш тази болка в гласа ...
Аплодисменти!Очарована съм! -
браво...чудесен стих
-
Ако бяхте еднакви стихии, щяхте да се отблъснете , като два еднакви полюса.
Поздрави за стиха! -
Ох, настинах от тая вихрушка
що ума ми, кат шума разлюшка.
А в сърцето по бързите писти,
тихо сипят се мислите чисти! -
Поздрави и от мен!!!
-
Благодарности от сърце, мили приятели!
ЗЕМ, куплетите ми бледнеят като сняг над твоята Творба! Възхитителна е! -
-
Много ми харесва! Финалът е много запомнящ се.
-
ти не плачеш, щом в мене боли.
Хубав стих, Люси!Хареса ми!!! -
Много ми хареса!
-
Аз не плача /2/
/ по Натали Гаванская /
Аз не плача, любима, не плача...
Само кленът се склопи в молитва...
Есента ни дойде неудачно.
Нещо сякаш с ятата отлитна.
Аз не плача... Това е от вятъра.
Завъртя пъстро снопче от листи
и напомня вечерта и театъра,
и ми беше и мила, и близка...
Аз не плача... Не гледай сълзата!
Просто дъжд тече по ресниците...
От тъга пожълтя и брезата...
А очите... Очите са в птиците...
Аз не плача... Това е от спомена...
Той изтече с вода по асфалта...
Листопадно... Мелодия огнена...
Баритон във акорд с контраалто...
Аз не плача... Студът само хапе
и очите са звезди заблестели...
Лист от дъб и топола окапаха
и са заедно в златна постеля...
Аз не плача... В душата е есен
и звучи със магия дъждовна...
С цвят на мед е и моята песен
уж самотна, а до болка, любовна...
Зем.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не очите, не!
Сърцето ме завръща,Люсил! ПоЗдрави!