различен (Петър Трифонов)
43 55
16 апр. 2017 г., 00:41

Вятърът 

  Поэзия
831 4 3

Вятърът

 

 

Само утрото вече те помни,

как разлистваш посети с надежди градини.

Сънища с болката скитат сиротни –

недочакали пролет, изплакани зими.

Тишината е пропаст. Стъпил съм в края.

Думите падат… или са високо.

Мога ли разперил ръце… и как да позная

има ли Вятърът твоя посока…

 

Тънка искрица ме учи да ходя,

само „по равното”, още е рано,

към хълма следите ти водят,

по-силно заудря под лявото рамо.

С малки стъпки, крилете ми пречат,

те са за Утре… и Бога,

вече не питам, целувам… за среща,

идва ли Вятърът в твоя посока…

 

Листите бели…самотни следи.

Тихо…не дишат без думи.

Твоите рими докосват… сълзи

или е Вятърът… скрит помежду ни.

© Петър Трифонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??