limeruna (Йоана)
565 3355
1 нояб. 2018 г., 19:47

Вятърът е ветрило 

  Поэзия
810 5 3

 

Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе. 
Как успя да разпериш тежестта след победа. 
Как успя да намериш остротата в съдбата. 
Как подаде ми време, но завесата падна. 

 

Тук смехът е надежда, а в очите лисици 
бели тъкмо се вглеждат в моята скица. 
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но 
тук луната е близко, мъничко щипе. 

 

Иска мъничко смелост, защрихована с восък, 
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“... 
Скитам луда от смисъл в мътносините капки. 
Криви чупки размити из резкѝте проплакват. 

 

Крясък вече отворен на небето вилнее. 
Гръм светкавици рови смело разпенен. 
Тук... двама из танца в миг разсечен и блян... 
Кръв прокапва в сърцата, дълго кипяла. 

 

 

В твоя глас се разтапям като бледа сълзица. 
Всеки спомен отпаднал, нежен сластно ме взима. 
Рамо скрито под топла развълнувана обич. 

Късно вдигнал ме полъх в мен лети и говори... 

 

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкошен стих! Поздравления!
  • Висш пилотаж на мисълта и пейзажи рисувани от безкрая на душата!
    Поздравления, Йоана!
  • Напълно бездумен съм и слисан от тази поезия, която струи от всеки един куплет. Ето - това буквално ме разтури:

    "Тук смехът е надежда, а в очите лисици
    бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
    Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
    тук луната е близко, мъничко щипе."

    Толкова много чувство блика от всеки ред и така красиво и неочаквано е изказано. Видях тези "тунели от лед", видях крехката фигурка, "защрихована с восък", бродеща из тях - "бледа, "гола и боса"" и ми се прииска да протегна спасително ръка и да стопя ледовете:

    "Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
    из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
    Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
    Криви чупки размити из резкѝте проплакват."

    Финалът на творбата е толкова одухотворен, че буквално разплаква с красотата и топлотата си.

    Написала си изключително стихотворение, Йоана. Иска ми се да съм първият коментирал го, който те поздравява!
Предложения
: ??:??