Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе.
Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват. ...