Вятърът е ветрило
Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе.
Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват.
Крясък вече отворен на небето вилнее.
Гръм светкавици рови смело разпенен.
Тук... двама из танца в миг разсечен и блян...
Кръв прокапва в сърцата, дълго кипяла.
В твоя глас се разтапям като бледа сълзица.
Всеки спомен отпаднал, нежен сластно ме взима.
Рамо скрито под топла развълнувана обич.
Късно вдигнал ме полъх в мен лети и говори...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разкошен стих! Поздравления!
-
Висш пилотаж на мисълта и пейзажи рисувани от безкрая на душата!
Поздравления, Йоана! -
Напълно бездумен съм и слисан от тази поезия, която струи от всеки един куплет. Ето - това буквално ме разтури:
"Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе."
Толкова много чувство блика от всеки ред и така красиво и неочаквано е изказано. Видях тези "тунели от лед", видях крехката фигурка, "защрихована с восък", бродеща из тях - "бледа, "гола и боса"" и ми се прииска да протегна спасително ръка и да стопя ледовете:
"Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват."
Финалът на творбата е толкова одухотворен, че буквално разплаква с красотата и топлотата си.
Написала си изключително стихотворение, Йоана. Иска ми се да съм първият коментирал го, който те поздравява!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват. "
Поздравявам те сърдечно и аплодирам силно!