Вятърът е ветрило
Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе.
Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват.
Крясък вече отворен на небето вилнее.
Гръм светкавици рови смело разпенен.
Тук... двама из танца в миг разсечен и блян...
Кръв прокапва в сърцата, дълго кипяла.
В твоя глас се разтапям като бледа сълзица.
Всеки спомен отпаднал, нежен сластно ме взима.
Рамо скрито под топла развълнувана обич.
Късно вдигнал ме полъх в мен лети и говори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
