Вятърът е ветрило

Nov 1, 2018, 7:47 PM

Poetry

807 5 3

Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.

Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе.

Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват.

Крясък вече отворен на небето вилнее.
Гръм светкавици рови смело разпенен.
Тук... двама из танца в миг разсечен и блян...
Кръв прокапва в сърцата, дълго кипяла.

В твоя глас се разтапям като бледа сълзица.
Всеки спомен отпаднал, нежен сластно ме взима.
Рамо скрито под топла развълнувана обич.

Късно вдигнал ме полъх в мен лети и говори...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2018-11-03T21:18:59+02:00

Разкошен стих! Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-02T08:07:33+02:00

Висш пилотаж на мисълта и пейзажи рисувани от безкрая на душата!
Поздравления, Йоана!
vega666 (Младен Мисана)

2018-11-02T01:18:23+02:00

Напълно бездумен съм и слисан от тази поезия, която струи от всеки един куплет. Ето - това буквално ме разтури:

"Тук смехът е надежда, а в очите лисици
бели тъкмо се вглеждат в моята скица.
Вчера каза, че искаш, днес в очите ми спиш, но
тук луната е близко, мъничко щипе."

Толкова много чувство блика от всеки ред и така красиво и неочаквано е изказано. Видях тези "тунели от лед", видях крехката фигурка, "защрихована с восък", бродеща из тях - "бледа, "гола и боса"" и ми се прииска да протегна спасително ръка и да стопя ледовете:

"Иска мъничко смелост, защрихована с восък,
из тунели от лед съм, бледа, „гола и боса“...
Скитам луда от смисъл в мътносините капки.
Криви чупки размити из резкѝте проплакват."

Финалът на творбата е толкова одухотворен, че буквално разплаква с красотата и топлотата си.

Написала си изключително стихотворение, Йоана. Иска ми се да съм първият коментирал го, който те поздравява!