26 авг. 2010 г., 12:06

Вятърът, който ни разделя 

  Поэзия » Любовная
706 0 0
На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност,
по острите завои на снагата му нетрайна,
изпращам ти парченце закъсняла нежност
и пъстроока буря от желание безкрайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Все права защищены

Предложения
: ??:??