26 авг. 2010 г., 12:06

Вятърът, който ни разделя 

  Поэзия » Любовная
607 0 0

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,

там някъде при тънкото предчувствие за края,

усещам вятъра - плете косите свои,

разделя ни с безцветни къдри и нехае...

По вятъра, по дългите му струни вечност,

по острите завои на снагата му нетрайна,

изпращам ти парченце закъсняла нежност

и пъстроока буря от желание безкрайно.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??