Вятърът, който ни разделя

Aug 26, 2010, 12:06 PM

Poetry » Love

707 0 0

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност,
по острите завои на снагата му нетрайна,
изпращам ти парченце закъсняла нежност
и пъстроока буря от желание безкрайно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вятърът, който ни разделя

Want to read more?

Random works