Aug 26, 2010, 12:06 PM

Вятърът, който ни разделя 

  Poetry » Love
644 0 0

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,

там някъде при тънкото предчувствие за края,

усещам вятъра - плете косите свои,

разделя ни с безцветни къдри и нехае...

По вятъра, по дългите му струни вечност,

по острите завои на снагата му нетрайна,

изпращам ти парченце закъсняла нежност

и пъстроока буря от желание безкрайно.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??