Вятърът, който ни разделя

danda (Даниела)
358 1129

26 ago 2010, 12:06

Poesía » De amor

609 0 0

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,

там някъде при тънкото предчувствие за края,

усещам вятъра - плете косите свои,

разделя ни с безцветни къдри и нехае...

По вятъра, по дългите му струни вечност,

по острите завои на снагата му нетрайна,

изпращам ти парченце закъсняла нежност

и пъстроока буря от желание безкрайно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.