6 янв. 2021 г., 11:44  

Вятърът ми обеща

771 1 5

 

Плаж. Море. Вълни. 

Небе. Синьо в синьо. 

Тук съм. А къде си ти, 

моята бамбина?...

 

Скали над пясъка. 

Хладилна чанта. 

В сърцето пламъка 

на Любовта!

 

Вятър. Бриз. 

И липса, че те няма, 

а вятърът, немирникът-артист,

говори ми "Спокойно и без драма!

Та тя те чака и за теб мечтае!

Потърпи, ще ви събера аз..."

Облак образът ти във небето ми чертае, 

а аз очаквам този миг на срещата - екстаз...

 

12.08.2019.

 

Георги Каменов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скитнице, естествено, че не се сърдя,за мен е комплимент дори!
  • Да, сякаш съм го написал преди минутки само, но казано Абсолютно Сериозно.
    Помня всяка минутка от момента, в който го писах...
    Плажът, скалите зад мен, тетрадката, хладилната чанта, небето и тъгата, че Моето Любимо Момиче не е до мен...
    Благодаря ти от сърце, Скитнице, за този коментар!
  • Много топъл стих, изпълнен с копнеж! Прочетох го още вчера, но сега от коментара ти разбрах, че е свързан със спомени...
    Поздрав!

    ПП Качих нещо свързано, дано не ми се сърдиш
  • И наситено с много спомени - 25 дни в Италия, буквално живеех на 30 метра от плажа, но така и не се почувствах един път Истински щастлив - през цялото време ми липсваше Тя!
    Благодаря ти, адаш, за включването към този ми препълнен със спомени и емоции стих.
  • Сериозно образно и чувствено.

Когато идваш с вятъра 🇧🇬

По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш, ...
547 4 8

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...