6.01.2021 г., 11:44  

Вятърът ми обеща

773 1 5

 

Плаж. Море. Вълни. 

Небе. Синьо в синьо. 

Тук съм. А къде си ти, 

моята бамбина?...

 

Скали над пясъка. 

Хладилна чанта. 

В сърцето пламъка 

на Любовта!

 

Вятър. Бриз. 

И липса, че те няма, 

а вятърът, немирникът-артист,

говори ми "Спокойно и без драма!

Та тя те чака и за теб мечтае!

Потърпи, ще ви събера аз..."

Облак образът ти във небето ми чертае, 

а аз очаквам този миг на срещата - екстаз...

 

12.08.2019.

 

Георги Каменов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скитнице, естествено, че не се сърдя,за мен е комплимент дори!
  • Да, сякаш съм го написал преди минутки само, но казано Абсолютно Сериозно.
    Помня всяка минутка от момента, в който го писах...
    Плажът, скалите зад мен, тетрадката, хладилната чанта, небето и тъгата, че Моето Любимо Момиче не е до мен...
    Благодаря ти от сърце, Скитнице, за този коментар!
  • Много топъл стих, изпълнен с копнеж! Прочетох го още вчера, но сега от коментара ти разбрах, че е свързан със спомени...
    Поздрав!

    ПП Качих нещо свързано, дано не ми се сърдиш
  • И наситено с много спомени - 25 дни в Италия, буквално живеех на 30 метра от плажа, но така и не се почувствах един път Истински щастлив - през цялото време ми липсваше Тя!
    Благодаря ти, адаш, за включването към този ми препълнен със спомени и емоции стих.
  • Сериозно образно и чувствено.

Когато идваш с вятъра

По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш, ...
547 4 8

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...