yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
9 июл. 2020 г., 11:11

Въгленче от последния залез 

  Поэзия » Философская
851 6 17

ВЪГЛЕНЧЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ


Самотен пес с проскубана опашка,

халосван с не един корав каиш –

денят, пиян, към тъмното се лашка,

зад кофите с боклук да се сниши.

 

Безгрижен за световните проблеми,

за своите – завършен непукист,

на топличко при мен ще го приема

и с хлебеца ми сух ще се гостим.

 

И двамата сме безпредметни вече,

ненужни никому и сме сами.

На воля той попържа цяла вечер

и Бог, и политици, и жени.

 

А сенките ни, яхнали звездите,

към преизподнята ли дирят брод?

Напускал ли е някой – победител! –

арената, наречена живот?

 

Подир безсънни и тръпчиви нощи

какво ли да запомните от мен –

куп стихове, намачкани във коша,

и въглен от умиращия ден...

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??