Въгленче от последния залез
ВЪГЛЕНЧЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ
Самотен пес с проскубана опашка,
халосван с не един корав каиш –
денят, пиян, към тъмното се лашка,
зад кофите с боклук да се сниши.
Безгрижен за световните проблеми,
за своите – завършен непукист,
на топличко при мен ще го приема
и с хлебеца ми сух ще се гостим.
И двамата сме безпредметни вече,
ненужни никому и сме сами.
На воля той попържа цяла вечер
и Бог, и политици, и жени.
А сенките ни, яхнали звездите,
към преизподнята ли дирят брод?
Напускал ли е някой – победител! –
арената, наречена живот?
Подир безсънни и тръпчиви нощи
какво ли да запомните от мен –
куп стихове, намачкани във коша,
и въглен от умиращия ден...
© Валентина Йотова All rights reserved.
