Въгленче в снега
Трепери въздухът от студ,
стъкла премръзнали припяват,
мелодии с протяжен звук
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена,
земята сгушено заспала,
сънува сън за пролетта,
за слънчев смях и незабрава.
По нея стъпките... хрущят
преправяйки пъртина бяла,
оставяйки следи от сняг
в душата, обич закопняла.
Студено е... но весел лъч,
провря се в стъклената пряспа.
Усмихна се денят отвън
и в мене въгленче проблясна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
