Трепери въздухът от студ,
стъкла премръзнали припяват,
мелодии с протяжен звук
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена,
земята сгушено заспала,
сънува сън за пролетта,
за слънчев смях и незабрава.
По нея стъпките... хрущят
преправяйки пъртина бяла,
оставяйки следи от сняг
в душата, обич закопняла.
Студено е... но весел лъч,
провря се в стъклената пряспа.
Усмихна се денят отвън
и в мене въгленче проблясна.
© Таня Мезева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
