6 апр. 2011 г., 12:52

Въглени горящи

980 0 1

Нощем в небето светят безброи звезди.                                                                                  Нито една не блести като твоите очи.                                                                                        Нежно топлят ме като слънчеви лъчи.                                                                                       Карат те сърцето ми да изгори.                                                                                                   Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честити празници, Драго. И нека любовта огрява живота ти. Благодаря ти за сърдечната покана да представя последната си книга и в Бургас. Ще трябва да намерим точното време и място. Бъди! Барона

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...