6 апр. 2011 г., 12:52

Въглени горящи

977 0 1

Нощем в небето светят безброи звезди.                                                                                  Нито една не блести като твоите очи.                                                                                        Нежно топлят ме като слънчеви лъчи.                                                                                       Карат те сърцето ми да изгори.                                                                                                   Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честити празници, Драго. И нека любовта огрява живота ти. Благодаря ти за сърдечната покана да представя последната си книга и в Бургас. Ще трябва да намерим точното време и място. Бъди! Барона

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...