Apr 6, 2011, 12:52 PM

Въглени горящи

  Poetry » Love
976 0 1

Нощем в небето светят безброи звезди.                                                                                  Нито една не блести като твоите очи.                                                                                        Нежно топлят ме като слънчеви лъчи.                                                                                       Карат те сърцето ми да изгори.                                                                                                   Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честити празници, Драго. И нека любовта огрява живота ти. Благодаря ти за сърдечната покана да представя последната си книга и в Бургас. Ще трябва да намерим точното време и място. Бъди! Барона

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...