6.04.2011 г., 12:52

Въглени горящи

975 0 1

Нощем в небето светят безброи звезди.                                                                                  Нито една не блести като твоите очи.                                                                                        Нежно топлят ме като слънчеви лъчи.                                                                                       Карат те сърцето ми да изгори.                                                                                                   Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честити празници, Драго. И нека любовта огрява живота ти. Благодаря ти за сърдечната покана да представя последната си книга и в Бургас. Ще трябва да намерим точното време и място. Бъди! Барона

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...