6.04.2011 г., 12:52

Въглени горящи

981 0 1

Нощем в небето светят безброи звезди.                                                                                  Нито една не блести като твоите очи.                                                                                        Нежно топлят ме като слънчеви лъчи.                                                                                       Карат те сърцето ми да изгори.                                                                                                   Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честити празници, Драго. И нека любовта огрява живота ти. Благодаря ти за сърдечната покана да представя последната си книга и в Бургас. Ще трябва да намерим точното време и място. Бъди! Барона

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...