18 февр. 2012 г., 13:19
„Нали за нас душата го болеше.
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан,
а примката – око,
като в гротеска
броеше стръвно
сетните му стъпки.
И... аз го взех. Откраднах го.
Признавам.
Наместо пояс го навих на кръста. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация