Вълча кръв
към дивото ме тя зове,
Зиме, късно през нощта
слушам зова на кръвта.
Говори ми от древността,
със езика на яростта.
Нощем вия към Луната,
за разтуха на душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены

