Bersek (Стоян Вихронрав)
334 123
21.10.2008 г., 11:43 ч.

Вълча кръв 

  Поезия » Друга
488 0 4
Вълча кръв в мен тече,
към дивото ме тя зове,
Зиме, късно през нощта
слушам зова на кръвта.
Говори ми от древността,
със езика на яростта.
Нощем вия към Луната,
за разтуха на душата.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълците са и положителни, и отрицателни персонажи, или както казва една притча на индианците чероки:
    "Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
    Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
    - И кой вълк побеждава?
    - Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки."
  • още един вълк..
    май с вой и ярост не се живее
    приятелю,вземи си смени кръвта !
  • Ми аз съм си от нощните, та за това...
  • Мнооого диво! Ама само нощем, нали!
Предложения
: ??:??