28 дек. 2006 г., 21:13

Вълче време 

  Поэзия
752 0 7

 

 

Обсебени, от нуждите си заслепени,

вечно бързаме напред,

към лъскави неща, големи,

превърнати в преоритет.

 

Несигурност - прикрита във запалена цигара,

увереност - открита във примамливо шише,

върлуваща агресия в разгара,

на средностатистическото, социално битие.

 

И сякаш свикнали сме с черното в ефира,

смирено срещаме трагедиите всеки ден,

със самолюбието си на чаша бира,

и с мислите – „Не случва се това на мен”.

 

А несполучили от колелото на късмета,

все повече край кошовете се тълпят,

целта – желязо, велпапе, шишета,

награда – кремвирш, бира, късче хляб.

 

И засипва ни с насмешка, бавно,

боклук от нашият „щастлив” живот,

във време вълче, време кръвожадно,

разделно време, самоизяждащ се народ.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря активно.
  • Поздрав!!!
  • Прекрасно си описал живота и народа, за съжаление! Желая ти всеки следващ стих да бъде вдъхновен от красотата и богатството на света, а не от нищетата и неприветливостта на нашата страна!Поздрав и усмивки!!!6
  • Знаеш ли, че понякога съжалявам за света, който предложих на детето си? Мисля, че му дължа извинение...
  • Невероятен стих!!!
    Браво, Деяне!
  • Стих от живота, за живота!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Дори богатият, за да се чувства щастлив сред бедност и мизерия, трябва да е без сърце. Тъжно, жестоко, мъчително. И къде ли е краят му...И сме безпомощни да променим нещо-изпуснати години, невъзвратимо време, което сега се плаща, политически безумия на безотговорни хора... Тежкооооооооооооооооо... /6/
Предложения
: ??:??