Вълче време
Обсебени, от нуждите си заслепени,
вечно бързаме напред,
към лъскави неща, големи,
превърнати в преоритет.
Несигурност - прикрита във запалена цигара,
увереност - открита във примамливо шише,
върлуваща агресия в разгара,
на средностатистическото, социално битие.
И сякаш свикнали сме с черното в ефира,
смирено срещаме трагедиите всеки ден,
със самолюбието си на чаша бира,
и с мислите – „Не случва се това на мен”.
А несполучили от колелото на късмета,
все повече край кошовете се тълпят,
целта – желязо, велпапе, шишета,
награда – кремвирш, бира, късче хляб.
И засипва ни с насмешка, бавно,
боклук от нашият „щастлив” живот,
във време вълче, време кръвожадно,
разделно време, самоизяждащ се народ.
© Деян Димитров All rights reserved.
