Вълче време
Обсебени, от нуждите си заслепени,
вечно бързаме напред,
към лъскави неща, големи,
превърнати в преоритет.
Несигурност - прикрита във запалена цигара,
увереност - открита във примамливо шише,
върлуваща агресия в разгара,
на средностатистическото, социално битие.
И сякаш свикнали сме с черното в ефира,
смирено срещаме трагедиите всеки ден,
със самолюбието си на чаша бира,
и с мислите – „Не случва се това на мен”.
А несполучили от колелото на късмета,
все повече край кошовете се тълпят,
целта – желязо, велпапе, шишета,
награда – кремвирш, бира, късче хляб.
И засипва ни с насмешка, бавно,
боклук от нашият „щастлив” живот,
във време вълче, време кръвожадно,
разделно време, самоизяждащ се народ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
