След тебe бяха вълчите ми дни.
Пресипнали, камбаните ридаеха.
Бях стананала на мъченица във две очи,
а някога за тебе се усмихваха.
Не светеха в небето ми звезди.
Луната в мен душата си препъна.
По вълчи вих над стръмните скали
и само сенките приличаха на хора.
Самотно ехо ми отвръщаше със глас
в пресипналост от болка безутешна
и срещите със хаоса във нас
превърнаха се в сенчеста дилема. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.