Вълчи нрав
Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност,
отричана със - "искам, но не мога",
закуцали в поредната си глупост,
душевно уморилите се хора.
Не са виновни ъгълът и сянката,
че падаме в прегръдката им хладна.
Любови неведнъж са ми присядали,
с безоблачното уж - от ден до пладне.
И кой ще разбере, че най-накрая,
на слънчевия лъч му причернява?
За светлото ви бъдеще нехае,
а Господ на страхливците не дава...
Но аз със свойто въ́лче поведение,
захапал съм си мъката до кръв,
и вдишвам всички чужди прегрешения,
дордето на живота бил съм стръв.
Такива са уроците за учене.
Смъртта е във последния вагон.
Най-лесно е да си домашно куче,
и зор - в калта да виждаш небосклон...
©тихопат.
Данаил Антонов
17.01.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
