diesto (Данаил Антонов)
1039 617
18.01.2024 г., 14:59 ч.

Вълчи нрав 

  Поезия » Философска
258 4 3

Защо сме се обличали в заблудата,

че всяко нежно чувство е от искреност?

Клишето, че да вярваш силно в чудото,

не ражда свобода, а зла зависимост.

Към толкова принадената влюбеност,

отричана със - "искам, но не мога", 

закуцали в поредната си глупост, 

душевно уморилите се хора. 

Не са виновни ъгълът и сянката, 

че падаме в прегръдката им хладна. 

Любови неведнъж са ми присядали, 

с безоблачното уж - от ден до пладне.

И кой ще разбере, че най-накрая, 

на слънчевия лъч му причернява? 

За светлото ви бъдеще нехае, 

а Господ на страхливците не дава... 

Но аз със свойто въ́лче поведение, 

захапал съм си мъката до кръв, 

и вдишвам всички чужди прегрешения, 

дордето на живота бил съм стръв. 

Такива са уроците за учене. 

Смъртта е във последния вагон. 

Най-лесно е да си домашно куче, 

и зор - в калта да виждаш небосклон... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.01.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??