11 янв. 2012 г., 11:53

Вълчи страсти

1.3K 0 3

 

ВЪЛЧИ СТРАСТИ

Отново недоизречена

и някак предречена

изчезна ти в тъмата лепкава

на здрача.

 

Вълчи вой надаваш диво,

очи зелени трескаво горят.

Два въглена неугасени

тихо в мрака пак искрят.

 

Хищникът у теб напира и зове

да разкъсаш моето сърце.

И кръвта във вените напира,

стръвно зъби впиваш там.

Знам, виновен съм си сам.

 

Рикардо Дакар 05/01/20012 Виена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рикардо-Дакар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...