ВЪЛЧИ СТРАСТИ
Отново недоизречена
и някак предречена
изчезна ти в тъмата лепкава
на здрача.
Вълчи вой надаваш диво,
очи зелени трескаво горят.
Два въглена неугасени
тихо в мрака пак искрят.
Хищникът у теб напира и зове
да разкъсаш моето сърце.
И кръвта във вените напира,
стръвно зъби впиваш там.
Знам, виновен съм си сам.
Рикардо Дакар 05/01/20012 Виена
© Рикардо-Дакар All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
