Вълчи страсти
ВЪЛЧИ СТРАСТИ
Отново недоизречена
и някак предречена
изчезна ти в тъмата лепкава
на здрача.
Вълчи вой надаваш диво,
очи зелени трескаво горят.
Два въглена неугасени
тихо в мрака пак искрят.
Хищникът у теб напира и зове
да разкъсаш моето сърце.
И кръвта във вените напира,
стръвно зъби впиваш там.
Знам, виновен съм си сам.
Рикардо Дакар 05/01/20012 Виена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
