24 июл. 2009 г., 18:15

Вълк и пудел (басня)

917 0 10

ВЪЛК И ПУДЕЛ

 

Веднъж се пуделът обидил,

че „глупав” го наричал всеки.

Избягал той и нос навирил,

вървял по горските пътеки.

Накрая стигнал свойта цел

и срещнал вълк (на някой кум),

за който някъде прочел,

че имал много остър ум.

Смело пуделът запитал:

– Как така, ти, братовчеде,

уж родà сме, а те считат,

че по ум си най-отпреде?

Вълкът се малко позачудил

на този дребен индивид –

барак ли, гонче ли е, пудел,

понеже давал странен вид.

– Кажи ми! Моля те! Да знам.

Съвет дойдох да диря тук.

– ‘Ми много просто: МИСЛЯ САМ!

А ти —командван си от друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...