Вълк и пудел (басня)
ВЪЛК И ПУДЕЛ
Веднъж се пуделът обидил,
че „глупав” го наричал всеки.
Избягал той и нос навирил,
вървял по горските пътеки.
Накрая стигнал свойта цел
и срещнал вълк (на някой кум),
за който някъде прочел,
че имал много остър ум.
Смело пуделът запитал:
– Как така, ти, братовчеде,
уж родà сме, а те считат,
че по ум си най-отпреде?
Вълкът се малко позачудил
на този дребен индивид –
барак ли, гонче ли е, пудел,
понеже давал странен вид.
– Кажи ми! Моля те! Да знам.
Съвет дойдох да диря тук.
– ‘Ми много просто: МИСЛЯ САМ!
А ти —командван си от друг.
© Марин Цанков All rights reserved.
