16 сент. 2020 г., 09:46  

Вълни обратно до всички морета

702 0 0

Има много светове, коси, ветрове...
много пясък и много ръце.
Светът ти, косите ти, 
вятърът, който носиш
повдига небето. 
Топлината на пясъка,
когато вълните ме удряха,
когато с ръце взаимно изглаждахме
тъгата на всички морета. 
Около рамената на самотите ни
растяха увивни цветя,
когато отведе ни вятърът силен
отвъд всички платна, 
по-постоянен от познатото
и ние разбрахме света.
В сърцето на буря погалих човек
по-нежен от всички морета.
- Защо ни срещнаха точно сега?
- Какво значи сега?
 Потъваме, за да си вземем отново въздух.

Има много ветрове, но не мога да дишам.
И дишам, макар да не мога.

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...