15 янв. 2020 г., 23:37

Вълните на мислите

Поэзия

661 1 0

ВЪЛНИТЕ НА МИСЛИТЕ

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.

Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно.
След нея звездите надничат с любопитство.
Четат редовете ми, сякаш за знание жадни.
В люляка вятърът сипе уханни мъниста.

Дълго чакали спомени галят бели косите ми.
Върху клепачите ми кацат... душевни сълзи...
В стиха ми се спускат... с обич пречистени...
Сърцето ми е песен... за две влюбени очи...

Приказка... много стара... любов недолюбена...
чакащи чайки, крещейки се вият в кръг.
Тъмнината, от звездни пътеки нащърбена,
ми показва към светлината обратния път...

15 01 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬