15 янв. 2020 г., 23:37

Вълните на мислите

655 1 0

ВЪЛНИТЕ НА МИСЛИТЕ

 

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.

 

Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно.
След нея звездите надничат с любопитство.
Четат редовете ми, сякаш за знание жадни.
В люляка вятърът сипе уханни мъниста.

 

Дълго чакали спомени галят бели косите ми.
Върху клепачите ми кацат... душевни сълзи...
В стиха ми се спускат... с обич пречистени...
Сърцето ми е песен... за две влюбени очи...

 

Приказка... много стара... любов недолюбена...
чакащи чайки, крещейки се вият в кръг.
Тъмнината, от звездни пътеки нащърбена,
ми показва към светлината обратния път...

 

15 01 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...