Вълните на мислите
ВЪЛНИТЕ НА МИСЛИТЕ
Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно.
След нея звездите надничат с любопитство.
Четат редовете ми, сякаш за знание жадни.
В люляка вятърът сипе уханни мъниста.
Дълго чакали спомени галят бели косите ми.
Върху клепачите ми кацат... душевни сълзи...
В стиха ми се спускат... с обич пречистени...
Сърцето ми е песен... за две влюбени очи...
Приказка... много стара... любов недолюбена...
чакащи чайки, крещейки се вият в кръг.
Тъмнината, от звездни пътеки нащърбена,
ми показва към светлината обратния път...
15 01 2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены