Jan 15, 2020, 11:37 PM

Вълните на мислите

  Poetry
651 1 0

ВЪЛНИТЕ НА МИСЛИТЕ

 

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.

 

Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно.
След нея звездите надничат с любопитство.
Четат редовете ми, сякаш за знание жадни.
В люляка вятърът сипе уханни мъниста.

 

Дълго чакали спомени галят бели косите ми.
Върху клепачите ми кацат... душевни сълзи...
В стиха ми се спускат... с обич пречистени...
Сърцето ми е песен... за две влюбени очи...

 

Приказка... много стара... любов недолюбена...
чакащи чайки, крещейки се вият в кръг.
Тъмнината, от звездни пътеки нащърбена,
ми показва към светлината обратния път...

 

15 01 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...