Jan 15, 2020, 11:37 PM

Вълните на мислите

  Poetry
653 1 0

ВЪЛНИТЕ НА МИСЛИТЕ

 

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.

 

Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно.
След нея звездите надничат с любопитство.
Четат редовете ми, сякаш за знание жадни.
В люляка вятърът сипе уханни мъниста.

 

Дълго чакали спомени галят бели косите ми.
Върху клепачите ми кацат... душевни сълзи...
В стиха ми се спускат... с обич пречистени...
Сърцето ми е песен... за две влюбени очи...

 

Приказка... много стара... любов недолюбена...
чакащи чайки, крещейки се вият в кръг.
Тъмнината, от звездни пътеки нащърбена,
ми показва към светлината обратния път...

 

15 01 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...