Вълшебни сълзи
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя!
Какво бе сторила? Защо това се случва?
Миг на болка изпълни сетивата
и към земята полетя...А вятъра нежно
я прегърна в полета и към земята
и милостиво я остави на горската поляна.
Стрелата бе пронизала безмилостно
лявото снежно бяло крилце...
и капки кръв обагриха белите перца!
Тогава бялата птица на надеждата
стрелата с човката си махна и раната
проми с еликсир от вълшебни сълзи.
И полетя - та мир и радост да има по - света!
Защото - Надеждата, трябва да е жива!
Да бъде - боен вик, доблест, чест...
на злото да направи път за да отмине надалеч!
Затова се спри за миг и погледни небето!
Виж пъстроцветната дъга как разлива цветовете!
И как еликсир от вълшебни сълзи - лекуват
земните ни рани...Как в звезден полет
полита - душата ми млада...И разперила
мощни крила - този свят с обич прегръща!
И светлее, светлее...Мирът на Земята!
За да ни има...! За да останем...!
За да можем да разкажем - за необятните
звездни пространства...Как красота, мир
и изящество се сливат с паралелната
мирна вселена...Мисълта ми лети...
Мисълта ми докосва...за да достигне
до незнайни далечни галактики...
Летеше, летеше волно - бялата птица
на надеждата а крилата и рисуваха
сърца от обич във всемира...!
14.02.2022г
Катя Джамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
