Вълшебница
Трепетно шепне нощта звездоока,
тихо пристъпва по друми потайни,
жива, гората възпява оброка
свързал навеки стихии омайни.
Огън се вие и сенки безплътни
ве́да даряват със сила безмерна,
вино искрящо и въглен за спътник-
с тях сътворява магия вечерна.
Древни слова, прогорени в Безкрая
гръмко запява, разголва душата,
вечност могъща в съня си мечтае
тя да получи накрай за отплата.
Службата свята е избор съдбовен,
носи и радост, и бреме огромно,
вихри и бури са нейни върховни
светли повели в борбата ѝ скромна.
Нощем- смолиста, магична и сладка,
тя е и лъч диамантено-бляскав,
звездно-сияйна, съкровище рядко,
просто жена- и присъда, и ласка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Митева Все права защищены
