Различен си.
Със своя идентичност.
Побрал в сърцето
мъдростта.
Загърбил пошлата
първичност.
Вълшебнико,
ти правиш чудеса.
Докосваш нежно,
с ветрен повей,
разливаш думите в река.
По своему,
най-романтично му
разлистваш
женската душа.
И грейва тя,
прекрасен лотос,
в бял стих
превръщаш й деня.
С поезията своя -
галещо обичаща,
изтриваш пошлото
в света.
© Таня Мезева Все права защищены