Различен си.
Със своя идентичност.
Побрал в сърцето
мъдростта.
Загърбил пошлата
първичност.
Вълшебнико,
ти правиш чудеса.
Докосваш нежно,
с ветрен повей,
разливаш думите в река.
По своему,
най-романтично му
разлистваш
женската душа.
И грейва тя,
прекрасен лотос,
в бял стих
превръщаш й деня.
С поезията своя -
галещо обичаща,
изтриваш пошлото
в света.
© Таня Мезева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
