Различен си.
Със своя идентичност.
Побрал в сърцето
мъдростта.
Загърбил пошлата
първичност.
Вълшебнико,
ти правиш чудеса.
Докосваш нежно,
с ветрен повей,
разливаш думите в река.
По своему,
най-романтично му
разлистваш
женската душа.
И грейва тя,
прекрасен лотос,
в бял стих
превръщаш й деня.
С поезията своя -
галещо обичаща,
изтриваш пошлото
в света.
© Таня Мезева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
