21.11.2008 г., 10:28

Вълшебник

1.4K 1 30

Различен си.

Със своя идентичност.

Побрал в сърцето

мъдростта.

Загърбил пошлата

първичност.

Вълшебнико,

ти правиш чудеса.

 

Докосваш нежно,

с ветрен повей,

разливаш думите в река.

По своему,

най-романтично му

разлистваш

женската душа.

 

И грейва тя,

прекрасен лотос,

в бял стих

превръщаш й деня.

С поезията своя - 

галещо обичаща,

изтриваш пошлото

в света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...